Предговор
Като при повечето мотористи, началните ми умения дойдоха от търговеца, който буташе мотора от шоурума към паркинга докато сочи основните елементи по мотора. "Това е газта, а това е съединителя. Левия ти крак сменя предавките, а на десния крак ти е задната спирачка. До дясната ти ръка има предна спирачка, но гледай да избягваш да я използваш".
След това,запали малкото Кавасаки и го държа докато се кача. След 15 минути клатушкане из паркинга, започвайки да разбирам този странен звяр, отидох при търговеца и написах чека. След няколко минути бях сам и се борех с трафика в най-натовареното време. Имам късмет, че още съм жив.
Мисля, че се запалих по моторите през 1973 и моментално започнах да купувам всички списания свързани с новата ми мания. Едно от списанията беше "Road Rider", издавано в Калифорния от Roger Hull. През следващите години намерих на неговите страници мъдростта, която ми помогна да остана жив и да карам до ден днешен. Повечето от тази мъдрост дойде под формата на статии написани от David L. Hough на тема как да караме по-безопасно и по-ефикасно.
През следващите 15 години четях статиите на David и често ходих с копие от тях на някой празен паркинг, за да упражнявам процедурите, които е описал. След това спирах, четях ги отново и опитвах отново и отново докато не постигна желания ефект.
Също така открих академия, която предлага курсове за професионално каране на мотор и естествено се записах за курсовете. Очаквах да науча нещо ново, но се изненадах като видях, че учебниците и упражненията бяха почти идентични с тези, които научих от списанието "Proficient Motorcycling". След години открих, че обучението в почти всички частни и държавни мото школи, които се появиха през седемдесетте беше базирано на статиите на David, независимо дали си признаваха или не. Всъщност даже и в днешно време намирам буквални копия на статиите от преди почти 30 години, в Интернет, списания и вестници, без да се споменава истинския автор на материала. Въпреки всичко това David никога не се е оплаквал от всичкото това плагиатство на труда му.
Любовта ми към моторите ме отдалечи от кариерата ми на инженер и ме върна отново в колежа, където се обучих за журналист и станах редактор на списание "Wing World" във Финикс, Аризона. След няколко години се преместих в Калифорния и започнах работа като главен редактор на списание "Road Rider". Mоментално започнах да издирвам David за да го помоля да продължи да пише статиите "Proficient Motorcycling", защото той бил казал всичко което можел по темата. Чрез неговия наставник Bob Carpenter, успях да открия David в северната част на щата Вашингтон и започнах да го моля да редактира и продължи поредицата си. В началото не беше съгласиен, но в последствие успях да го убедя, че има доста млади мотористи, които не са чели статиите му, а имат нужда от информация, които да им помогне, както преди време на моето поколение.
За мой късмет той се съгласи и така създадохме новото поколение "Proficient Motorcycling" през 1991 на страниците на "Моtorcycle Consumer News", списанието което създадохме с Bob Carpenter през същата година.
В следващите почти десет години David написа повече от сто статии, допринесе за подробните скици на упражненията и снимковия материал. "Proficient Motorcycling" спечели доста награди, като една от най-сериозните беше наградата на "Националната Асоциация по Моторна Безопасност", за "Отлични постижения в областта на безопасността на две колела", при това два пъти. В свободното си време David създаде първата тренировъчна система за управление на мотор с кош. Също така работеше като консултант по моторна безопасност и тренировъчни въпроси към "Motorcycle Safte Foundation", "the State Motorcycle Foundation", " the Motorcycle Riders Foundation" и още много организации.
Въпреки всичките си награди и похвали, според мен David получи най-голямото си признание през лятото на 1999 година. Той дойде от къщата си във Вашингтон, до Калифорния за една седмица за да участва в събиране "Запознайте се с персонала" организирано с "Motorcycle Consumer News". В неделя сутринта, близо хиляда ездачи от целите Щати се събраха пред нашите офиси и карахме заедно през Santa Rosa до пустинята Mojave със David като водач на колоната. По време на обедната почивка, докато говорехме с група мотористи, David спомена, че изглежда нивото на образование на мотористите в страната е доста по-високо от колкото е мислил, съдейки по това колко лесно колоната е минала през планината. Тогава един от по-възрастните мотористи каза "По дяволите, Дейв, ние просто практикуваме това, което ни учиш от толкова много години. Не знам за другите, но аз карам така, защото съм се учил от теб!", след това се огледа и видя, че всички наоколо кимат в знак на съгласие и добавят благодарности към това което беше казано.
Независимо дали си новак или опитен моторист, смятам че ще намериш нещо ново в тази книга. Нещо което ще те направи по-добър ездач от преди това. И след това ще се присъединиш към хилядите мотористи, като мен, които дължим на David Hough нещо което едва ли ще можем да изплатим.
Фред Рау
Старши Редактор
Motorcycle Consumer News
Започни от началото
От години се опитвам да разчупя табуто около рисковете свързани с мотоциклетизма. Мотористите осъзнават инстинктивно, че риска при каране на мотор е по-голям от при повечето превозни средства, но все едно има някакво общо съгласие, че ако игнорираме рисковете те ще изчезнат. Несъмнено търговците не споменават за рисковете от страх да не се откаже клиента от сделката. Повечето списания обръщат внимание на мотора, като на машина или начин на живот, но рядко се срещат статии как да управляваме мотора или да минем през трафика невредими. Ако все пак моторист се опитва да убеди семейството си, че карането на мотор е приемливо решение за предвижване, може би ще е по-умно да пропуснем рисковете.
В "Proficient Motorcycling" рискът се разглежда честно и открито. Да, мотоциклетите са потенциално опасни, но ездача може да промени значително шансовете си да не пострада в своя полза. Ако искаш да избегнеш болката и да спестиш парите за ремонт, трябва да разбереш рисковете и да направиш каквото можеш за да контролираш ситуацията по-добре. Опитния моторист знае какво представлява проблема и има нужните умения за да го реши. Всичкия труд се отплаща, защото опитния моторист изпитва огромно удовлетворение от постигнатото. Често се е случвало да се натрупат доста опасности в кратък интервал, което може да бъде доста притеснително. Ако неопитен моторист се срещне с всички тези опасности може да се замисли дали да не отбие и да не се качи повече. В истинския живот е малко вероятно човек да срещне толкова рискове на веднъж. Идеята е да си наясно с рисковете, които са причинили неприятности на други мотористи. Ако се учиш от грешките на другите,
най-вероятно няма да се налага да използваш метода на опита и грешката.
Направихме всичко възможно за да запазим обясненията относно динамиката на мотора максимално улеснени, но все пак някой хора може да имат затруднения да разберат концепцията. Понякога нещата няма да станат ясни докато не занесеш книгата до гаража и не експериментираш с мотора. Ако не се чувстваш комфортно докато правиш някое упражнение, най-вероятно трябва да се обърнеш към най-близката школа за помощ. Когато експериментираш с мотора си, винаги носи защитна екипировка. Темата за защитната екипировка може да запълни цялата книга, но ще се опитам да ти дам най-важната информация, но все пак това е книга, а не тренировъчен курс. За целите на тази книга са нужни издържливи на влачене и удар яке и панталони, високи ботуши, ръкавици с пръсти, каска(сертифицирана от DOT) и удароустойчиви очила.
Тази книга е базирана на колонката "Proficient Motorcycling" oт "Road Rider" и "Motorcycle Consumer News". Тя съдържа основните знания и умения, които трябва да има опитния моторист. Може да изучаваш книгата във свободен ред, но съдържанието е подредено, така че всяка глава да води до следващата. Най-вероятно ще разбереш книгата по-добре ако я четеш подред.
През цялото време ще срещаш герой, като Моториста Боб, Ралф или Карла и още няколко, които може да ти се сторят познати, но всички герой са измислени, за разлика от ситуациите, които са базирани на истински инциденти. Дори може да откриеш част от себе си. Гледай на тези истории, като на митове, които не са изцяло истински, но може да те научат на нещо полезно. В някой ситуации аз съм играл ролята на "Боб" лично. Моля те направи ни услуга и на двамата и не се засягай от името или пола.
От време на време ще виждаш едно мистериозно "ние" да ти дава съвети, това е така защото получавам много мнения от ветерани мотористи, професионални инструктори и журналисти. Ще си призная, че повечето ми информация е знание събрано с помощта на голямото семейство на мотористите.
Гледай на тази книга като на пътуване с цел да станеш опитен моторист. Преди десет години пресметнах, че съм пътувал общо около 750 000 мили(1 200 000 километра). Не съм си правил труда да смятам от там нататък, защото смятам че знанията са по-важни от километрите. Знам едно нещо със сигурност : Над хоризонта има много уроци, които чакат да бъдат научени.
