1.1 Опасности в каньона

Август 23, 1998 : Слънчево неделно утро в планините на Колорадо. Перфектно време. Лек трафик. Пътят е сух и чист. Норман и Кристин пътуват от изток през живописния "Boulder Canyon", наслаждавайки се на пътуването и гледката. И двамата носят пълна екипировка, включително висококачествени каски, които покриват цялата глава. Норман следи завоите и планира добре линията на завой, като контролира изцяло своето Сузуки.

От западната граница Марк и трима негови приятели със спортни мотори се забавляват със своите машини, радват се на хубавия път и на тръпката от приятелското състезание, без да обръщат внимание на ограничението за скоростта или на пътната маркировка. Марк поема малко повече риск и дръпва пред групата със своята Хонда.
Точно на изток от "Hurricane Hill", Horman забавя своето Сузуки за остър сляп завой през скалите, и накланя мотора на добра линия, така че центъра на арката да мине през апекса на завоя. По същото време, Марк влиза в същия завой от от запад върху своята Хонда, осъзнавайки твърде късно, че завоя е по-тесен от очакваното. Марк не може да направи нищо за да спре мотора си който, минава през двойната жълта линия, точно на пътя на Сузукито.
Норман натиска мотора си на дясно като обезумял за да избегне челния сблъсък със 160км.От другата страна Марк натиска със всичка сила, така че от долната част на Хондата започват да хвърчат искри и пластмаса. Гумите на Хондата удрят Сузукито достатъчно силно за да го пратят в скалите. Норман умира на място, като главата му с каската е отделена от тялото. Марк пада, но успява да спре и въпреки обилното кървене оживява. Секунда по-късно приятеля на Марк излиза от завоя и губи контрол във купчината от ламарина и тела. Жената на Норман, Кристин, умира час по-късно в болницата.
Това е истинска история и ние не я разказваме за да ви отвратим. Подобни инциденти се случват постоянно на мотористи по увитите магистрали из Америка. Поуката е : Ако искате да оцелеете по тези приятни завой, не е достатъчно да се движите по пътя и да гледате само вашия мотор. Трябва винаги да планирате глупостта и арогантността на другите шофьори. Сега ще разгледаме някой практики за избягваме такива неприятности по време на вашите разходки през почивните дни.

Двойната Жълта Линия

Преди години, екипите които поддържаха пътищата бяха по умерени с двойната жълта линия. Можехме да разчитаме, че ако има такава линия трябва задължително да внимаваме, защото има опасност например от друго превозно средство което няма видимост. В днешно време пътните инженери използват все по-често тази маркировка, докато не се стигне до положение при което цялата магистрала е в двойни жълти линии. Ако карате бърз мотор е изнервящо да се влачите зад някоя бавна кола, а пътя да е празен и да виждате че има достатъчно място за да изпреварите. Все повече мотористи пренебрегват двойната жълта линия.
На теория, не е по-незаконно да пресечеш двойна жълта линия отколкото да не спазваш ограничението за скоростта например, но законите на физиката се налагат сами. Да сте на грешната страна на пътя с превишена скорост е чиста покана за челен удар с кола, която може да се появи от изведнъж от някъде. Сами ще трябва да решите кога си заслужава да пресечете двойната жълта линия. Моя съвет е да не го правите докато сте на мост, под върха на хълм или по време на сляп завой. А при дълго изкачване към върха, когато има видимост поне 8-10 сек. напред? Ами на широка пресечка, на която няма никой в лентата за ляв завой? Ами когато сте зад превозно средство, което чака да направи ляв завой на задръстено кръстовище с 2 платна, дали трябва да спрете или да минете от дясно и да продължите напред?
Независимо от закона, преди да задминете каквото и да е спряло или бавно превозно средство огледайте добре какво става и какво ще стане. Не забравяйте че не сте сами с пътя. Има ли наблизо отклонение където превозното средство може да завие? Възможно ли е от някъде да изскочи друго превозно средство? Не е мъдро да минавате през места на които има отклонения от магистрали, независимо дали е забранено за минаване. Също така не забравяйте да проверите дали няма някой друг зад вас.

Обсег на погледа

Често използваме фразата, карай със скоростта с която видимостта ти позволява. Нека да бъдем точни какво точно значи това. При определена скорост, има определено разстояние, което е нужно за за да спрем определен мотор. Ако очаквате да избегнете дивия елен или спрелите зад слепия завой превозни средства, трябва да ограничите скоростта си според дистанцията която ви е нужна за да спрете. Например ако машината ви спира от 100 km/h за 36m. Ако не можете да видите по-далеч от 36m, скоростта ви не трябва да е повече от 100 km/h. Естествено в действителност, трябва още около половин секунда за реакция, и още секунда прогресивно стягане на предната спирачка за да се стигне 100% от капацитета на спирачките. При 100км, за 1.5 сек. ще изминете около 40m. Опс! Всъщност дистанцията за спиране се оказа 76m. Aко видимостта ви е само 36m, наистина не трябва да се движите с повече от 65-75km/h.
Докато караме, много малка част от нас могат да преценят точно разстоянието. Пътя се размазва прекалено бързо за да можем да измерим разстоянието. Изберете си някой спрял обект пред вас, като пътен знак или бил борд и пребройте за колко секунди сте стигнали до него. Бройте на глас, като пресмятате видимостта си и я сравнявате със скоростта можете да взимате правилни решения свързани с това колко можете да настъпите мотора си.
Ето някакви насоки
Скорост Минимална видимост
65km/h - 80km/h 4 sec
80km/h - 100km/h 5 sec
100km/h - 110km/h 6 sec
110km/h - 130km/h 7 sec
Пробвайте с тези стойности и вижте дали и при вас са подобни. Ако тези минимуми ви изнервят, добавете секунда. Ако сте с наистина бързи рефлекси и умеете да правите твърди спирания, без да се преобърнете - свалете секунда. Идеята е да изградите метод по който да преценявате колко бързо можете да се справите вие и мотора ви при дадена скорост. Ако често попадате в ситуации когато не успявате да спрете, извода е само един : карайте по-бавно и намаляйте скоростта си когато видимостта ви намалее.

Карай внимателно

Когато караш с други е невероятно лесно да постъпиш безразсъдно и да направиш нещо, което не би направил ако си сам. Скоростта е толкова преплетена самочувствието и карането, че повечето от нас предпочитат да рискуват живота си отколкото да се покажат като бавни и неопитни ездачи. Когато някой прелети покрай мен и ме засече естествената ми реакция е да дам газ и да му покажа какво е скорост.
Един от рисковете на карането в бърза група или следването на бърз ездач е в това, че следим задницата на мотора пред нас. В повечето случай това значи да се фокусираме върху газта и управлението, но да игнорираме цял куп техники за безопасно движение. В повечето случай втория или третия ездач се запознава с гравитацията докато се опитва да се движи зад лидера. Не веднъж съм виждал групички от по 6-8 ездача, които изскачат на кръстовище и последните са фокусирали до толкова вниманието си в догонването на лидера, че дори не се оглеждат за трафик. Когато се движите по завъртян път най-добрата тактика е да изостанете до толкова, че едвам да виждате стоповете на ездача пред вас. По този начин можете да игнорирате позицията си в групата и да карате както си знаете, да следите линиите които са ви удобни, да спирате и ускорявате когато искате и да преценявате сами с каква скорост да влизате в слепи завой. Друго предимство на тази тактика е, че не предизвиквате моториста пред вас да се състезавате. Може да се изненадате, че ако изостанете с 4-5 секунди можете да пристигнете само с толкова закъснение от водача на следващата почивка, без да се налага да поемате ненужни рискове.
Ако случайно се окаже, че хората с които сте карали до сега не приемат новия ви стил на каране, може би трябва да отидете в магазина за мотористи и да си купите нови приятелчета. Ако сте от тези които винаги търсят състезание, ето един съвет - помислете си за предимствата на затворените писти за аматьорски състезания и дали си заслужава да рискувате живота си и живота на други хора, както в случката с Марк и приятелите му.

Отнесени Шофьори

Един ден шофьор на мини ван, който караше зад мен няколко километра, най-накрая ме задмина на една боя разстояние, като прекоси централната линия. Въпреки че моето старо BMW с кош се движеше с 60 при ограничение 55, мисля че с начина по който ме задмина искаше да каже нещо от рода на "достатъчно време ме забавяше" или "моторите не са за магистралата" или просто "мърдай или мри, гаден моторджия". Докато такива шофьори ме ядосват, те не ме плашат толкова колкото шофьори, които са се отплеснали и карат по средата на централната линия или такива, които променят скоростта си рязко без очевидна причина. Мога само да предполагам, че причината за това поведение е, това че не са се съсредоточили изцяло върху карането или мозъците им са под въздействието на някакви химикали. При всички случай е плашещо когато две превозни средства се разминават със 160 km/h разделени само от чифт линии на асфалта с дебелина около 10см. Не знам дали е акт на агресия или на глупост, но отнесените шофьори могат да ви отнесат ако не внимавате. Има определени места където мотористите имат навик да излизат от платната си. Можете да промените линията си за да избягвате тези зони.
Представете си Отвеяния Уили, който не разбира защо е важно да влиза в завоите от външната част. По средата на завоя Уили осъзнава, че завоя е прекалено остър за да избегне навлизането в насрещното платно. Представете си, че вие идвате от другата страна и виждате Уили да навлиза във 2/3 от вашето платно докато излиза от завоя. Зоната в която мотора от изображението излиза от платното си ще наречем "Забранена Зона".Никога не стигайте до положение в което мотора ви да се намира там.

Видимостта

Оказва се, че избягването на забранената зона, всъщност спомага и за повишаването на видимостта в слепите завои. Колкото по близо сте до външната част на платното преди да влезете в завоя, толкова по-добре и по-рано можете да видите какво има от другата страна. Важно е да имате максимална видимост независимо дали смятате просто да минете безпроблемно или целта ви е по-висока скорост. Ако търсите висока скорост поменете - по-голямата видимост позволява по-висока скорост на влизане в завоя.
Десните завой представляват малко по-голям проблем. Видимостта е доста по-малка от тази при левите завой и се наблюдава тенденция фокуса да е върху вътрешната част на завоя, което води до по-ранно завиване. Помислете, това е причината Отнесения Уили да влезе в насрещното платно, нали? Щом си позволите да влезете в завой като сочите към вътрешността му, е ужасно трудно да избегнете навлизането в насрещното няколко секунди след като преминете през апекса.
Умното решение е да влизате в десни завой от близко до централната линия. Това позволява максимална видимост във завоя и дава по-добра линия, която позволява да излезете от завоя без да навлезете в насрещното платно.

Започнете завоя по-късно

Може да звучи като парадокс, но ако влезете в завой от външната част имате възможност да наклоните мотора по-късно, но да завиете по-бързо. Това се превръща в предимство, защото колкото повече наклоните, толкова по-голяма видимост имате. Дори и да виждате целия завой, проблемите с пътната настилка са трудни за забелязване. Ако не можете да следите настилката през цялото време, по-добре да започнете завоя по-рано, по този начин ако има проблеми с настилката в слепия завой, ще ги посрещнете с по-изправен мотор и с повече сцепление. Ами ако друго превозно средство пресече централната линия? Като влизате широко имате по-голяма видимост. Ако видите някой отнесен шофьор да влиза в платното ви, завиите по-остро и коригирайте скоростта си и стойте далеч от пътя му.

Как да избягваме катастрофите

Да избягваме катастрофите по засуканите пътища не значи просто да караме бавно в центъра на платното си и да извършваме само нервни и уклончиви корекции. Най-доброто решение е да си създадете навици за правилно взимане на завоите. Ако си припомните линията която предложих, ще можете да си изградите свой модел. Същата широка линия, която ви държи далеч от забранената зона и увеличава видимостта ви при левите завой е огледална на линията, с която ще постигнете същия резултат при десни завой.
Следващия път когато сте на малкия път, упражнете линията със забавен апекс и от време на време се опитвайте да прецените разстоянието с метода който описах по-рано. Не внимавайте прекалено много със спирачките когато се наложи да намалите скоростта, когато видимостта намалее. Тази малка тактика може би можеше да спаси живота на Норман и Кристин във "Boulders Canyon" през Август 1998.