До тук добре, прегледахме някой инциденти, минахме през статистиката и направихме малък тест, който да ви помогне да разберете за риска конкретно за вас. Все пак осъзнаваме, че подобни начини на работа може би са грешни. Все пак статистиките са базирани на някакво средно число и има много малко мотористи, които отговарят на тези изисквания. Освен това можем да сме доста подозрителни към статистики, които се интересуват само от това как и защо хората са катастрофирали
Положението е подобно, когато пациента отиде на доктор с оплакване, че го боли езика:
Пациент: "Докторе, езика ме боли много."
Доктор: "Постоянно ли те боли?"
Пациент: "Не, но ме боли много когато го прехапя."
Доктор: "Еми спри да го правиш!"
Статистиките базирани на инцидентите ни дават информация какво да не правим, но не ни казват какво точно правят добрите ездачи за да избегнат катастрофите. Традиционния подход към получаването на нужните знания е каране, каране и пак каране. Както казват ветераните, опита е най-добрия учител. С други думи ако карате достатъчно дълго, живота ще ви запознае с всички уроци, които трябва да научите. Това най-вероятно е така, но някои проблеми могат да ви хванат неподготвени. Много по-безопасно е да се учим от грешките и опита на другите. Това е причината да слушам когато старите ветерани дават съвети относно уроците, които са научили.
Веднъж когато редакторите на MCN, взимаха мотор за го снимат бях наблизо. Те бяха завлa дяни от визията на новата машина, летящото време и нуждата бързо да намерят подходящо място на което да снимат преди пиковите часове. Търговеца, очевидно ветеран, беше като от друга планета. Той знаеше, че пиша статии и ми даде съвет свързан с нещо малко, но важно - настройката на огледалата. "Повечето хора настройват огледалата си, така че да виждат главно зад мотора си. Аз забелязах, че е по-важно да виждаш какво идва от страни и настроих огледалата си, така че да виждам съседните ленти." Докато карахме тестовите машини ми направи впечaтление, че и аз правя същата грешка и виждам само малка част от съседните платна. Може би си мислите нещо от рода на "голяма работа! На кой му пука как са настроени огледалата?!? Хайде да се захващаме със сериозните работи!"
Може би всички тези малки детайли са част от важните неща. Разбира се и физическите ни способности са важни за да контролираме мотора си. Но това което имаме в главата си е по-важно, защото то управлява мускулите. Начинаещите започват с умения, като овладяване на съединителя, газта, спирачката и баланса. Ветераните виждат нещата по по-различен начин, те знаят че карането е в голяма част и мисловен процес който се състои в трезвото преценяване на ситуацията, определяне на рисковете и взимането на решение какво да правим с мотора.
Курсовете могат да ви дадат голяма доза от информация на веднъж. Но можете да получите много информация и от списания и книги за мотоциклетизъм. Това помага да заковете рисковете при езда за пода. Много мотористи пропускат, защото не отделят време да прoверят какво има на пазара.
Проблема със знанията е като проблема с френския хляб - не може да стои пресен много дълго. Много ветерани са ми казвали, че си отделят най-важните статии за да ги препрочитат през студените зимни вечери. Бихте си помислили, че те би трябвало да знаят всичко, но не е точно така. Те все още са тук защото са достатъчно умни да опресняват знанията си.
Ако сте намерили време да вземете курса на MSF за опитни ездачи( Motorcycle Safety Foundation , само за Америка - Бел.Пр.), значи сте променили залозите в своя полза. Еднодневен КОЕ(Курс за Опитни Ездачи) включва стратегии за избягване на инциденти и за мозъка и като физическо изпълнение. Срещал съм доста ветерани, които карат курса през няколко години за да опреснят знанията си. Ако не сте карали никакви курсове, аз силно ви препоръчвам да го направите. Пистовите училища са подходящи за да научите как да смъкнете няколко секунди на пистата, но не ви помагат да се научите по-добре да избягвате катастрофите по обикновените пътища.
Редовно се случва да излезете от ресторанта и да видите някой да върти кръгчета около мотора ви със зяплнала уста. Той/Тя ще е с опулени очи и най-вероятно ще ръси глупости. Когато чуете стандартните въпроси свързани с скоростта, обема на двигателя и разхода на гориво, бъдете сигурни, че говорите с някой инфектиран от болестта "моторна мания". Направете услуга на новака и го насочете към някоя школа, където моторите могат да се пробват под надзора на инструктор. Моторите са на разположение на тези, които нямат собствени. Ако новака реши да стане моторист, началната подготовка дава добра основа за трупане на опит. А ако новака ви е приятел/роднина това е още една причина да го пратите направо в школата, вместо да се правите на учител.
Има само още няколко механични елемента които трябва да проверявате преди да карате. Хидравличните спирачки трябва да се почистват веднъж годишно. Подложките на спирачките се скапват с времето. Проблемите с електричеството трябва да се решават максимално бързо, особено тези свързани с осветлението. Особено важни са и механичните сглобки които трябва да се проверяват редовно, например връзките на окачването и болтовете на оста. Не е нужно да правите всичко собственоръчно, но трябва да се интересувате от състоянието на мотора си. Не очаквайте механика в сервиза ви да поддържа всичко в перфектно състояние без чести проверки. Извода е, че никой не се интересува от мотора ви повече от вас.
 |
Някой ден ще дойде и вашия ред да катастрофирате и да изпробвате защитната си екипировка. Но дори и да не катастрофирате, екипировката е свързана с контрола над мотора. Например неподходящите дрехи могат да ви раз концентрират от следенето на пътя и обстановката около вас, да не говорим, че с изгорял врат е доста неприятно да се обръщате и може да пропуснете да видите някоя кола скрита в сляпата ви точка. Някое подскачащо камъче в обувките ви може да ви действа доста изнервящо. Екипировката е нещо повече от неудобни дрехи, които да ви предпазят ако случайно е дошъл вашия ред да катастрофирате. Доброто яке предпазва от жега, студ и вятър. Хубавата каска предпазва от вятъра, слънцето и студения дъжд. Ръкавиците не само предпазват кожата при падане, но предпазват пръстите от слънцето, вятъра и най-вече пришките. Хубавите ботуши предпазват глезените, както и защита от горещия ауспух или хапещи животни. Ако все пак днес е денят в който ви е дошъл реда да падате е хубаво екипировката ви да ви пази при па дане и влачене. Качествените дрехи издържат на около 25-30 метра търкане в асфалта преди да се протрият и да се стигне до следващия слой дрехи. Памучните дрехи например стават на конци за по-малко от два метра. Фабричните костюми за каране с нашивки могат да са толкова добри, колкото кожените дрехи, но много по-лесни за поддръжка след няколко дни под горещото слънце. Разбира се можем да променяме екипировката според ситуацията. Колкото по-опасно е, толкова по-качествена екипировка ни трябва. |
| Например когато правя нощен преход с бързия ми мотор предпочитам да нося кожени дрехи, но когато карам мотора ми с кош из града обикновено го карам с обикновен костюм за каране от две части. Главната цел на каската е да предпазва мозъка от контузии при падане. Може да си счупите главата и да оцелеете, но ако мозъка ви стане на пихтия това ще е края за вас. Друга наистина важна причина да си пазите мозъка е, че той не се възстановява като останалите тъкани. Ако се ударите толкова силно, че да загубите съзнание за няколко секунди, значи сте контузили мозъка си. А едно сериозно сътресение на мозъка може да доведе до епилепсия след няколко години. Затова ако искате да продължите да карате след голямата катастрофа се опитайте да намалите рисковете свързани с контузия на мозъка до минимум. Дори и каска за 50$, която е минала DOT стандартизация може да свърши добра работа, защото вътрешната част предпазва мозъка, не външната част. | |
Помислете защо слепите носят бели бастуни, а не черни? Едва ли е заради слепия, по-скоро за да предупреди тези около него, че има проблем със зрението. Същия принцип важи и при мотористите. Младите мотористи, които още не са в състояние да следят всичко, което става около тях е по-добре да носят дрехи, които бият на очи за да ги забелязват по-лесно. В Англия, учещите се трябва да носят голям бял надпис с буква L в червено.
Ако все още сте новак, да кажем първите три години или около 35 хил.км е добре да носите дрехи, които изпъкват като например якетата с отразяващи ленти. Не можете да предотвратите това някой да мине през вас, но поне можете да носите достатъчно очебиещи дрехи за да ви видят, поне докато не се научите да избягвате такива ситуации.
