В предишната част обсъдихме някой фактори, които карат мотора да поддържа баланса си и с какво може да помогне ездача. Сега ще поговорим за друг важен момент - завиването. Ще се опитвам да поддържам концепцията максимално проста и лесна за разбиране, но все пак да ви давам всичката информация, която може да ви помогне да постигнете по-добър контрол над машината.
Както споменах по-рано, всеки добре проектиран мотоциклет се опитва да се движи по права линия. Геометрията на предницата автоматично фиксира мотора право на пред и във вертикално положение, а напредващата енергия и жироскопичните сили стабилизират мотора. За да накараме мотоциклета да завие, трябва да го наклоним. Така че завиването наистина е процес на дисбалансиране на мотора, с цел да бъде наклонен, последван от обратния процес на балансиране на мотора.
Една от основните разлики в начина на завиване на мотора спрямо колата се състои в това, че той трябва първо да бъде наклонен за да почне да завива. Автомобила завива веднага щом завъртите волана. Същото е вярно и за триколките и моторите с кош, но при машините с две колела е различно. Дори и с маневрен спортен мотор може да мине цяла секунда преди мотора да бъде наклонен и да започне да завива. А с тежък туристически мотор това време може да е и доста повече.
Бил съм свидетел на много дискусии по въпроса как караме мотора да завива. Дискусиите винаги се въртят около кантърсиъринг-а, но винаги има разногласия по въпроса какво точно е кантърстиъринг и кои точно силите, които го правят възможен. Нека се опитаме да вдигнем част от мъглата.
Процеса на накланяне и завиване |
|
 |
Накланяне може да се получи в следствие на няколко причини, като например неравности по пътя, неблагоприятен вятър, езика на тялото на ездача и управлението на ръкохватките, така че ще наблегнем на тях. Ветераните често говорят за кантърстиъринг, това е техника при която ръкохватките се натискат в обратна посока спрямо посоката в която искате да наклоните мотора. Натиснете на дясната ръкохватка и ще се наклоните на дясно, а ако натиснете лявата ще се наклоните на ляво. Тук започва объркването, защото накланянето и завиването наистина е процес който се състои от няколко стъпки, а кантърстиъринга е само една от тях. Всичко става в рамката на няколко секунди, така че ще се наложи да забавим темпото и да разгледаме процеса стъпка по стъпка. Ще илюстрирам процеса на накланяне и завиване с помощта на графиката за да добиете по-добра представа какво всъщност прави предницата на мотора. Кантърстиъринга създава наклона нужен за започване на завоя. От седалката може да изглежда все едно предното колело продължава по права линия, а мотора се накланя, но всъщност ездача и мотора се накланят спрямо центъра на тежестта. Ездача завива с предната вилка и по този начин променя положението на контактната точка в посока обратна на завоя. Това принуждава мотора да се наклони към завоя. Например ако натиснете дясната ръкохватка гумата ще се завърти на ляво и по този начин мотора ще се наклони на дясно. Ако използвате кантърстиъринг от дълго време сигурно ви се струва, че просто бутате ръкохватката и после я държите. Трябва да е очевидно, че ако гумата завие под голям ъгъл, мотора ще се накланя докато не падне. Затова когато достигнете нужния ъгъл за да минете през завоя отпуснете ръкохватките за да може предното колело да се изправи само. Обърнете внимание, че щом мотора се наклони той започва да завива. Сцеплението на гумата кара мотора да промени посоката си на движение. Насочете леко п редното колело в посоката на завой, като прилагате достатъчно сила за да държите мотора наклонен и в завой. Разбира се мотора се опитва да се върне в права линия. Обикновено наричаме тази сила центробежна сила. Ако вържете свързващ лост на края на някаква връв и го залюлеете, можете да си представите движението в обратната посока на лоста по оста по която сте го залюлели като центробежна сила, връвта като предното колело. Когато мотора е наклонен, гравитацията го дърпа силно в посоката на завой, затова можете да балансирате центробежната сила срещу гравитацията. Можете да контролирате ъгъла на наклон на мотора с помощта на лек кантърстиъринг, ако се налага |
Ако до сега не сте използвали кантърстиъринг или още не можете да го разберете, ще е по-добре да опитате първо с техниката на завиване с бутане. Най-простото обяснение се състои в, това че като натиснете дясната ръкохватка завивате на дясно, а ако натиснете лявата завивате на ляво. Излезте с мотора и намерете прав участък по който да се движите с 50-60км и натиснете леко лявата ръкохватка. Мотора ще се наклони леко и ще се придвижи към лявата част на платното. Сега опитайте с дясната ръкохватка. Машината ще се наклони леко на дясно и ще тръгне към дясната част на платното.
Това не е нищо ново, понеже всички управляват мотоциклетите си по този начин, независимо дали го осъзнават. Много ездачи използват повече тялото си, без да разбират, че най-резултатно е използването на ръкохватките. След като експериментирате с тази техника на завиване е време да продължим напред. Различните машини и различните ситуации изискват различна реакция и имат различен ефект върху ръкохватките по време на завой. Затова трябва да гледате на кантърстиъринга като на нещо по-сериозно от просто натискане на вътрешната ръкохватка по време на завой.
Един приятел ми показа странен феномен свързан със завиването. Когато е легнал в завой на пистата, през половината време натиска на долната ръкохватка, като отклонява леко гумата от посоката на завоя, а през останалото време дърпа долната ръкохватка и насочва гумата по посока на завоя, като се опитва да държи мотора в желаната състезателна линия. Той знаел дали върти гумата към завоя или в обратната посока, защото през повечето време висял мотора и можел да види предната гума. Това значи ли че използваме кантърстиъринг само през половината време?
Това наблюдение показва, че при преминаване през завой се налага да правите малки промени с цел коригиране на линията по която се движите, а не просто да натискате на долната ръкохватка. Помнете, че предницата оставя змийска следа когато машината се опитва да се балансира. Неравности по пътя, вятър и промени в ускорението могат да променят ъгъла под който е легнал мотора. Ездача трябва да променя посоката на движение с помощта на тялото си и управлението за да поддържа линията на завой.
Дори когато мотора е стабилизиран по време на завой, можете да правите леки корекции. Например когато мотора е наклонен в тесен ляв завой и се появи вятър който да го бута към външната част на завоя, с дърпане на лявата ръкохватка можем да спрем този процес. Използваме ли кантърстиъринг когато предната гума е насочена напред или на ляво в ляв завой? Разбира се.
Объркването свързано с термина кантърстиъринг често идва от наблягането на ръкохватките, когато всъщност всичко се свежда до контактната точка. Трябва да разглеждаме кантътрстиъринга като преместване на КТ в обратна посока на посоката в която искаме да се движим, без значение дали ще се наложи да избутваме или издърпваме ръкохватките, независимо дали мотора е прав или наклонен, независимо дали при висока или ниска скорост. Тоест кантърстиъринга е преместването на КТ в посока обратна на посоката в която искаме да наклоним в даден момент.
Външна Диря |
|
 |
Koгато завивате с кантърстиъринг, може да ви се струва, че натиска върху ръкохватките наканя мотора, без да отклонява предната гума. Предната гума отклонява ли се всъщност от центъра, когато мотора легне в завоя? Да. Движението е малко, но ако предницата не е свободна да се отклонява в кормилната глава мотора няма да може да се балансира и да завива. Ако можете да видите на забавен кадър мотор, който минава през локва боя и после прави осмица, ще видите, че предната гума се отклонява към външната част в началото на кантърстиъринга, а след това се успокоява, но винаги оставя следа от външната страна на задната гума в завой. В ляв завой предната гума оставя следа от дясно спрямо центъра. При десен завой оставя следа от външната част спрямо следата на задната гума. Ако искате още един добър пример за външна диря, намерете си запис от някое състезание и го гледайте на забавен кадър. В моментите когато камерата снима завоя можете да видите ъгъла на наклон на предницата. Ако мисловно проследите пътя на центъра на гравитацията(ЦГ) на мотора, ще видите, че дори и когато ездача прави хубави завой, като използва всеки сантиметър асфалт пак предната гума оставя външната следа. |
Когато мотора ви е наклонен в завой, може би се чудите защо продължава да завива въпреки, че предната гума е насочена право напред. Част от отговора е, че предната гума наистина е насочена леко към завоя. Другата част се нарича конинг. За да разберете какво е конинг си представете формата на предната гума, когато контактува с пътната настилка. Въпреки че знаем че надутата гума образува кръгла форма, ще приемем, че в позицията на КТ тя става плоска. Също така знаем, че КТ е кръг който се намира по цялата външна обиколка на гумата. Важно е да разберете, че когато мотора е наклонен в завой тази окръжност с КТ придобива конусовидна форма, нещо като формата на чашата за кафе.
Ако бутнете чашка от кафе, тя се върти в кръг, защото диаметъра в затворената част е по-малък от този в отворената. Ако забиете клечка за зъби в центъра на дъното на чашката, клечката ще сочи приблизително центъра на окръжността. Гумата на мотора реагира по подобен начин, когато е наклонена. Вътрешната част от контактната повърхност е с по-малка повърхност от външната. Затова, когато наклоните мотоциклетна гума тя се върти в кръг, като оста и сочи приблизително към центъра на завоя. При много остър завой, оста може да сочи към точка която е под повърхността на настилката.
Колкото повече сила използвате при кантърстиъринга, толкова по-силно предната гума се опитва да наклони мотора и толкова по-бързо ще го направи(сцеплението е от значение разбира се). И колкото по-дълго прилагате натиск върху ръкохватката, толкова по-дълго мотора ще е легнал в благодарение на управлението. Това са ключовите моменти, които трябва да помните когато се движите по път с много завой, където трябва да наклоните мотора от ляво на дясно и обратно бързо. Помнете, че може да ви отнеме една секунда да изправите мотора и след това още една за да го наклоните на другата страна преди за започне да завива.
Възможно ли е да натиснете ръкохватките толкова силно, че да изгубите сцепление? Да.
Може да сте виждали, как при състезание на писта понякога мотора изведнъж се залюлява заплашително и излиза от състезателната линия, това се случва когато предната гума загуби сцепление.
Помнете, че мотора се накланя около центъра на тежестта си без особено голямо съпротивление, но се съпротивлява при натиск надолу, нагоре и на страни.
Инерцията на мотора моментално оказва съпротивление при промяна на височината. Когато мотора влезе в завой, масата трябва да слезе надолу и инерцията моментално оказва съпротива на гравитацията, затова трябва да очакваме по-малко сцепление. При излизане от завой, окачването трябва да избута масата на мотора обратно нагоре, което увеличава сцеплението. Ако си представите арката, която ще следва КТ по време на S-oбразен завой, ще разберете защо е възможно да се изгуби сцепление, когато е легнал, но когато е изправен тежестта му е върху окачването. От това можем да си направим извода, че е по-вероятно да се загуби сцепление при по-силен кантърстиъринг в завой, отколкото по време на изправянето на мотора.
Ако изпитвате панически страх щом видите тесен,обратен завой, не се притеснявайте - не сте единствените. Тежките машини могат да са много коварни при ниска скорост в тесни участъци. Техниката на новобранците е да влачат крака по пътя, да въртят ръкохватките до крайното им положение, да не пускат съединителя и да пълзят, докато не усетят, че мотора им има по-голям диаметър на обръщане от завоя(обикновено това става, точно преди предната гума да удари тротоара).
Номера при обратните завой е да схванете, че колкото повече наклоните мотора, завоя става толкова по-тесен. Така, че вместо да си влачите обувките по земята с изправен мотор, по-добрия вариа нт е да наклоните мотора на голям ъгъл. Техниката се състои в това да вдигнете задника си и да прехвърлите по-голямата част от тежестта си на външната степенка. Наклонете мотора и подавайте газ, така че двигателя да не спира да върти. Не е проблем да плъзнете съединителя, ако усетите, че двигателя загасва, но ако стиснете съединителя със всичка сила, най-вероятно следващото нещо което ще усетите е пътната настилка. Не се опитвайте да се пускате по обратни завой по инерция, налага се да използвате двигателя, за да поддържа баланса между гравитацията и центробежната сила. Тази техника ви осигурява достатъчно добра видимост, за да можете да видите на къде отивате. Ако зяпате в земята на 2 метра пред мотора, шанса да паднете е доста голям.
Ако мотора завива прекалено широко, ще трябва да го наклоните още. Хванете ръкохватките и действайте. За да избегнете объркването при мисълта дали трябва да бутате или да дърпате долната ръкохватка просто си представете, че за да наклоните мотора още, трябва да натиснете и двете ръкохватки в посока на завоя, а за да го изправите, ще трябва да натиснете и двете ръкохватки в посока обратна на посоката на завоя. За момента, знаем, че това е кантърстиъринг, но при ниски скорости вашата машина може да има не особе но приятно поведение и да се държи малко странно.
ЕргономичностAко до сега сте се чудили какъв е смисъла да се търси формата която е максимално ергономична (начина по който ездача стои върху мотора), имайте предвид, че това как стоите на мотора и стигате до ръкохватките е от значение за контрола ви върху машината. Ще имате по-добър контрол, ако стигате до ръкохватките в естествено положение с леко наведени напред рамена и стабилно подпрени за степенките крака на долу, а не напред. Затова, ако имате проблем с контрола над даден мотор, помислете над това дали е достатъчно ергономичен. Не става въпрос само за комфорт. ПрактикаТова е упражнение, което може да опитате. Това е просто осмица повечето мотоциклети могат да го изпълнят в поле с размер приблизително 5-6м на 12-13м. Хубаво е да маркирате границите на полето с конуси. Започнете до единия конус направете тесен завой на следващия, после още един тесен завой в обратната посока в другия край, и после продължете до положението за изход. Ако тесните завой ви затрудняват, това упражнение е идеално за вас. Преместете тежестта на външната степенка, натиснете и двете ръкохватки, в желаната посока, и натискайте газта, така че двигателя да бута мотоциклета бавно. Изпълнявайте упражнението без да приплъзвате съединителя. Ако в началото не успявате на полигона който си направихте, променете размерите и след като усетите, че сте подобрили уменията намалете размерите. |
 |